ГЕО МИЛЕВ
Българският поет, преводач и критик Гео Милев (1895-1925) е водеща фигура в европейския модернизъм, но творчеството му рядко е превеждано на английски. Стихотворенията тук се считат за едни от най-важните му: „Идолите спят“ (1922) е преработка на пет традиционни български песни, а „Септември“ (1924) е отговорът на Милев на насилственото потушаване на народно въстание срещу десницата преврат в България през 1923 г. Милев е екзекутиран тайно по време на държавните репресии срещу комунистическия атентат на църквата „Св. Неделя“ в София през 1925 г.
Накрая си струва да споменем, че в оригиналите Милев много използва римата и че дори тези от нас, които не са български, могат да оценят възможността да слушат удивителните звукови ефекти, които постига в стихотворение като „Септември“. Затова добавих връзка към него в долната част на тази функция.
*****
Том Филипс е поет, драматург и преводач, живеещ в София, България. Собствените му творби са публикувани в международен план в списания и антологии, както и в памфлети и пълнометражните стихосбирки Unknown Translations (Scalino, 2016), Recreation Ground (Two Rivers Press, 2012) и Burning Omaha (Firewater, 2003). В момента преподава творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е задължен на Ангел Игов и Божил Христов за помощта им при превода на поезията на Гео Милев. 20 интересни факта за Гео Милев
Искате ли да разширите хоризонтите си с литературата от 19-ти век? Ако е така, разгледайте някои от най-добрите автори от 19-ти век по-долу.
Светът на литературата е необятен. Писането се е развило значително през последните няколкостотин години. Историческите събития, географското местоположение и личните преживявания на автора оказват влияние върху писането.
Ако искате прозорец в миналото, помислете за английската или американската литература от 19 век. Има множество романи и кратки разкази от Съединените щати и Англия, които значително повлияха на еволюцията на писането от Викторианската епоха до 20-ти век.
Разгледайте някои от най-добрите автори от 19-ти век по-долу и помислете дали да не изберете някои от техните произведения.
Просто не можете да говорите за литература от 19-ти век, без да споменете Чарлз Дикенс. Той е широко смятан за един от най-великите писатели на всички времена. Писанията му често служеха като коментар на важни социални събития по това време. За разлика от много други писатели, той става известен още приживе.
Много от произведенията му все още са задължителна литература за деца в гимназията и колежа, като някои от най-популярните му романи са „История за два града“, „Оливър Туист“, „Дейвид Копърфийлд“ и „Големите надежди“.
Ако искате да научите повече за произведенията на Чарлз Дикенс, помислете за закупуване на копие на Оливър Туист от Amazon.
Марк Твен е американски автор, но това е псевдоним. Истинското му име е Самуел Клемънс и някои го смятат за един от най-влиятелните писатели на всички времена. Той имаше много уникални преживявания в живота си. Той прекарваше време, карайки параход по река, работеше в мините в Невада и прекарваше голяма част от свободното си време в писане.
Вероятно вече сте чели някои от най-известните му произведения, включително Приключенията на Том Сойер и Приключенията на Хъкълбери Фин. Дори и да сте ги чели преди, вероятно си струва да погледнете още веднъж, тъй като сега може да ги оцените по-добре.
Можете да намерите Приключенията на Хъкълбери Фин в Amazon.
ЦАР БОРИС III
Борис III, (роден на 30 януари 1894 г., София, бълг. – починал на 28 август 1943 г., София), цар на България от 1918 до 1943 г., който през последните пет години от царуването си оглавява тънко забулено царско царство диктатура.
Борис III, c. 1934 г
Синът на Фердинанд I от България и Мария Луиза от Бурбон-Парма, Борис, въпреки римокатолическото си потекло, е възпитан в православната вяра по политически и династични причини. Той наследява баща си като цар на България, когато Фердинанд абдикира на 4 октомври 1918 г. Противник на диктаторския министър-председател на България, лидерът на Земеделския съюз Александър Стамболийски, Борис обикновено се смята, че е изиграл известна роля в преврата, който отстранява Стамболийски от власт през юни 1923 г. През следващите години той е обект на терористични заговори, вдъхновени от Коминтерна; в рамките на няколко дни през април 1925 г. срещу него са извършени два покушения от комунистите и от марксистки ориентираните земеделци. При втория опит за убийство е бомбардирана катедрала в София, убивайки стотици хора на панихида. Бракът на Борис с италианската принцеса Джована (1930 г.) временно циментира българо-италианските отношения, но в края на 30-те години той преминава повече в германската орбита и търси сближаване с Югославия. След установяването на военна диктатура в България (1934 г.) от авторитарната група „Звено“, Борис работи за нейното премахване и постепенно възстановяване на властта си; до ноември 1935 г. той успешно назначава Георги Кьосеиванов, дипломат и личен фаворит, за министър-председател. От 1938 г. до смъртта си Борис беше диктатор по всичко, освен по име.
Борис III, цар на България (30 януари 1894 г. – 28 август 1943 г.), първоначално Борис Клеменс Роберт Мария Пий Лудвиг Станислав Ксавер (Boris Clement Robert Mary Pius Louis Stanislaus Xavier), син на Фердинанд I, идва на престола през 1918 г. абдикацията на баща му след поражението на България в Първата световна война. Това е второто голямо поражение на страната само за пет години след катастрофалната Втора балканска война (1913 г.). Съгласно Ньойския договор България беше принудена да отстъпи нови територии и да плати осакатяващи репарации на своите съседи, като по този начин застраши политическата и икономическа стабилност. Две политически сили БЗНС и Комунистическата партия призовават за сваляне на монархията и смяна на правителството. Именно при тези обстоятелства Борис успява да се възкачи на престола. 20 интересни факта за Цар Борис III
Според речника…
Добротата се определя като качество да бъдеш приятелски настроен, щедър и внимателен.
Но добротата означава много повече…
Добротата може да означава различни неща за различните хора. Смисълът е в начина, по който ТИ избираш да го покажеш. Независимо дали чрез съпричастност, приемане, мили жестове, внимателност, възможностите зависят изцяло от вас. Добротата може да изглежда като помощ или проява на съпричастност. Това може да означава да правите хубави неща, без да очаквате хубави неща в замяна
Добротата е повече от това да бъдеш мил.
Добротата надхвърля простото да бъдеш мил. Помислете за това – бихте ли предпочели хората да ви описват като „мил“ или „мил“? Може да има липса на искреност в това просто да бъдеш мил; често има схващане, че се прави минимумът. Докато да бъдеш добър означава да вършиш умишлени, доброволни действия на доброта. Не само когато е лесно да бъдеш добър, но и когато е трудно да бъдеш.
Добротата е движение.
Някой някога правил ли е нещо добро за вас и всичко, което сте искали да направите след това, е да го платите напред? Това е така, защото добротата е верижна реакция. Това е вълна, която продължава да се търкаля и всичко, от което се нуждае, е един човек, който да я започне. Едно малко любезно действие може да предизвика вълнообразен ефект, който засяга цяла общност. Ако всички се фокусираме върху това да бъдем добри, ние създаваме движение за промяна. Знаете ли онзи прочут цитат „Бъдете промяната, която искате да видите в света“? Този цитат не е само за промяната и не само за това, че един човек може да промени света си. По-голям е; става дума за движение, което може да започне от един човек, действащ с намерение.
Добротата е любов; любовта е мила.
Помислете какво включва любовта и какво означава да обичаш някого. Схванах го? Е, това е доброта. Това е да бъдеш безкористен, грижовен, състрадателен и безусловно мил. Подобно на любовта, изисква се практика, за да я разбереш и почувстваш. Ние споделяме любов с другите чрез мили действия като усмивка, добра дума, неочаквано действие или планирана изненада. Когато предлагаме тези действия на другите, караме хората да се чувстват добре; предаваме надежда; насърчаваме мира; показваме силата на добротата.
Добротата е благодат.
Ние сме хора и затова правим грешки. Можем да бъдем мили в отговора си към себе си и към другите, когато възникнат тези грешки. Това означава да мислите, преди да говорите, да прощавате, преди да търсите отмъщение, и да мислите за дългосрочни взаимоотношения вместо за краткосрочна гордост. Ако всички можехме да помним, че никой от нас не е перфектен, щяхме да бъдем много по-добри един към друг. Предложете благодат, бъдете мили.
Последни коментари